Portrait of Bloody Mary Tudor / Портрет на Мария Тюдор - Кървавата

ENG

Mary Tudor, Henry VIII's first child, has gone into history as Bloody, but I'd rather call her Tragic Mary. Born and raised in childhood as heir presumptive to the throne of England, among privilege and splendor, her future took a sharp turn. At first, she was her mother and father's 'pearl'. Henry VIII and Catherine of Aragon ruled in love, determined and victorious - with Rome's blessing. Until, to Henry VIII, Rome's blessing became a curse. Catherine of Aragon, one's England's most beloved queens, failed Henry at the worst thing she could've failed a Renaissance monarch. It was a failure personified - in the face of their daughter Mary. A male heir was necessary, and Catherine could provide none. Mother and daughter had to go, peacefully or no. And with them - their very faith. As Rome would not grant Henry the approval to divorce, he would turn his back to Rome, proclaiming the Church of England, and himself as its Head, independent from the Pope. He was free to do as he wished. And he wished Anne Boleyn. Anne promised Henry a son, a dynastic future, and the authority of a truly distinguished ruler within the European Hegemony. In return, she wanted power. Thus the bargain was struck. She took her crown, as the passing crowds whispered - 'the Great Whore' - beside her. She was hated, but to Anne, it was no matter. She would use her power to dispose of anything and everyone in her way. And first in her way stood Catherine and Mary. Mother and daughter were separated forever, living their lives under isolation, scrutiny and torment. Catherine died, as stern in her belief as ever - a true Catholic and Henry's true wedded wife, leaving Mary alone within the clutches of Anne Boleyn. It was no question whether the girl should be made to forget she was ever a princess or heir to the throne. The idea was beaten and threatened out of her, while she was forced to live with Anne Boleyn's own family - made servant to the infant princess Elizabeth, first child of Henry and Anne, now the true heir to the throne. Mary had one last hiding place to linger in in piece - her own conscience, where the Catholic faith held its strength, and would do so until her death, even at the price of blood. It seemed Mary's luck finally appeared, as she rejoiced at the news that Anne Boleyn was executed, mere months after 'the Great Whore' and her father had celebrated Catherine of Aragon's death. But Mary's moment of joy would not last. Instead of her father welcoming her back into his favor, as she had expected, he would turn on her completely, threatening her with the same traitor's fate that Anne Boleyn had suffered. Even now Mary was forced to reject her mother's queenship, and her own legitimacy as princess and heir. Mary would succumb and accept in order to survive. In return for keeping her life, she would cary with her to the grave that poisonous guilt of having betrayed both her conscience, and her God. Henry VIII would vanish to his tomb a decade later, having acquired his much desired son. The boy king Edward, Mary's half-brother, would prove his reign short, yet violently Protestant. At his hands, the Catholic Mary would suffer even more torment and humiliation, until his death, when finally, she would have a taste of victory. At the price of threats of civil wars, and the execution of her own 16-year-old cousin, Mary would finally become queen of England. She was now free, and able, to restore the ruins of Catholic England, to revoke her father and brother's sins towards Christendom, to marry and love, to live her life in honest happiness at last. It was not to be. Her Catholic dreams would turn to pyres. 300 men, women and children would burn alive on her orders, as Protestant Heretics. Her chosen husband would desert her, as she suffered two phantom pregnancies. In her desperate hope to produce an heir, she would mistake a tumor for a child. She saw the gradual end of both her reign and vision, of all her hopes and dreams, all through the lenses of an agonizing death. No love, no child, no reign, no Catholic England. Elizabeth, her protestant sister, would take the throne from Bloody Mary, leaving her the infamous nickname. Though both Elizabeth and Henry would prove even bloodier to history, it was them who were victorious in the end. And the victors write the history. The painting shows a Mary different from what was her real self. I've chosen to take the written history, and paint on top of it. In the vision, she has not succumbed to the troubles of her last years. She has preserved her strength, her resolve, and the beauty of her youth. And the cloth upon her head is not a piece of the Tudor fashions of the day. It is a symbol of the meaning of her life - the bright red color of her Catholic flame, wrapping up her head, and her very existence, ever so tightly, and completely.

BG

Мария Тюдор, първородното дете на Хенри VIII, е останала в историята като Кървавата Мария, но бих предпочел да я нарека Трагичната. Отгледана от детство като наследницата на английския трон, заобиколена от блясък и привилегии, тя попада в едно коренно различно бъдеще. Изпървом тя е 'перлата' на родителите си. Хенри VIII и Катерина Арагонска управляват влюбени, устремени и победоносни, подкрепени от благословията на Рим. Докато един ден тази благословия не се превръща в проклятие за Хенри. Катерина Арагонска, една от най-тачените кралици на Англия, проваля съпруга си, един ренесансов монарх, по възможно най-пагубния начин за времето си. Провалът е от плът и кръв - дъщеря им Мария. На Хенри му трябва син, а Катерина не успява да му даде нито един. Майката и дъщерята сега трябвало да бъдат отстранени, мирно или насила. А заедно с тях и вероизповеданието им. Когато Рим отказва да позволи на Хенри желания развод, той сам обръща гръб на Рим, обявявайки началото на Англиканската църква - управлявана от самия него и независима от Ватикана. Така Хенри най-сетне можел да прави каквото си поиска. А той искал Ан Болейн. Ан обещава на Хенри син, бъдеще за династията му и затвърждаване на позицията му като доказал се в европейската хегемония монарх. А в замяна, Ан желае власт. Сделката била сключена. Тя е коронясана, докато народните тълпи около нея шептят - "Голямата к*рва''. Ненавиждана е от тях, но за Ан това е без значение. Тя ще използва новопридобитата си власт, за да премахне всяка пречка на пътя си. А първата пречка се оказват Катерина и дъщеря ѝ Мария. Майка и дете са разделени завинаги, оставени да изживеят дните си в изолация, постоянно наблюдение и тормоз. Катерина умира все така твърда в своята вяра - истинска католичка и единствената законна жена на Хенри. Така тя изоставя Мария сама в ноктите на Ан Болейн. Без съмнение било необходимо момичето да бъде накарано да забрави напълно, че някога е било принцеса и наследница на трона. За целта са приложени заплахи и бой, като я пращат да живее с роднините на самата Ан Болейн. Там тя е превърната в слугиня на бебето Елизабет - първата дъщеря на Хенри и Ан, а сега и законната наследница на трона. На Мария и останало едно последно кътче, където да може да се укрие - в собствените ѝ мисли, където католическата вяра си оставала все така силна. Това нямало да се промени до самата ѝ смърт, дори с цената на кръвопролития. В един щастлив ден изглеждало, че късметът на Мария най-накрая проработил. Радостни вести я достигнали, че Ан Болейн е екзекутирана, при това само няколко месеца, след като "Голямата к*рва" и баща й били отпразнували смъртта на Катерина Арагонска. Но щастието на Мария се оказва краткотрайно. Хенри, вместо сега да я приеме обратно с отворени обятия, се обръща против нея напълно, заплашвайки я с предателска смърт, каквато омразната Ан Болейн срещнала. Дори сега Мария била принудена да отрече монархическата титла на покойната си майка, а и собствените си права на принцеса и наследница. Мария се предава и приема, за да оцелее. В замяна за живота си, тя ще носи до гроб отровното чувство за вина, затова че е предала самосъзнанието и бога си. Десетилетие по-късно Хенри потъва в гробницата си, вече подсигурил се с тъй желания си син. Момчето-крал Едуард, полубрат на Мария, ще властва кратко, но все пак с ревностни протестантски убеждения. Попаднала под неговата власт, католичката Мария ще претърпи още повече мъчения и унижения до кончината му, когато най-сетне тя ще вкуси победата. На ръба на граждански войни и с цената на живота на 16-годишната си братовчедка, Мария Тюдор най-накрая става кралица на Англия. Сега тя е свободна, а и способна да възстанови руините на католическа Англия, да заличи греховете на баща си и брат си против истинската вяра, да се омъжи и да обича, и да живее истински щастлива. Не било писано. Католическите ѝ мечти се превръщат в огнени клади. 300 мъже, жени и деца изгарят живи по нейна заповед, обвинени като протестантски еретици. Новият ѝ бляскав съпруг я зарязва, когато тя претърпява две фантомни бременности. В своята отчаяна нужда да зачене наследник, Мария помисля убиващия я тумор за дете. Тя наблюдава постепенния упадък на кралството и надеждата ѝ, на всичките ѝ святи мечти, съпроводена от предсмъртна агония. Няма любов, няма деца, няма власт, няма католическа Англия. Елизабет, нейната сестра протестантка, ще вземе трона на Мария Кървавата, оставяйки ѝ само мрачното прозвище. Макар Елизабет и Хенри да се оказват още по-кръвожадни монарси, то именно те в крайна сметка ще се представят победоносно в хорските очи. А победителите са онези, които пишат историята.

Портретът изобразява една Мария различна от истинската. Реших да взема писаната история и да я замажа с боите си. В изображението тя не се е пречупила под товара на последните ѝ години. Запазила е силата си, решителността си и красотата от младостта. Покривалото на главата й не е според тогавашната мода. То е символ за съкровеното значение на живота ѝ: яркият червен цвят на католическия пламък, плътно притиснал и обгърнал главата ѝ, и цялото нейно съществувание.

#BloodyMary #Tudor #EnglishHistory #art #oilpainting #Bulgarianartist #KristianTsvetanov